Станишев: Оставането на двете най-бедни страни в ЕС извън Шенген ги прави още по-бедни – 31 млрд. евро загуби за икономиките за 12 години
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Предизборната обстановка в Австрия работи за антиевропейските партии в България и Румъния
„ След войната в Украйна геополитиката навлезе още по-силно в политиката по разширение на Европейски Съюз. Може ли Съюзът да бъде възприеман от Молдова, Украйна, Грузия и Западните Балкани като сътрудник, на който да се разчита, в случай че две от страните членки са изпълнили всички условия за Шенген и 12 години по-късно към момента не са част от това пространство? Ветото на Австрия оказва помощ на националистическите антиевропейски партии в двете страни и прави проевропейската акция съвсем невъзможна. Решението на ръководещите от Австрийската национална партия да се конкурират с крайните националисти на техен терен въвлича евроскептичната изразителност и тематиката за мигрантите в предизборните послания. Това е рискова игра и австрийското държавно управление би трябвало да си дава сметка за риска от увеличение на популисткото посланичество в Екологичен потенциал от България и Румъния. Проучванията демонстрират повишаване на поддръжката за „ Алианс за обединяване на румънците “ на 19% и 14-15% за „ Възраждане “ у нас, съпоставено със 7.36% за Вътрешна македонска революционна организация през 2019 година Тези развития слагат въпроса за успеваемостта на решенията на Европейски Съюз. Ако Съюзът още не е приключил вътрешната си интеграция, по какъв начин ще поеме новите геополитически, стопански, обществени и демографски провокации? Да не приказваме за въпросите за сигурността в новата действителност. Това потвърждава незабавната потребност Европейски Съюз да приоритизира своите вътрешни интеграционни процеси, с цел да бъде пълностоен състезател и сътрудник на международната сцена. “
Тези политически аспекти в идната акция за евроизборите очерта Сергей Станишев като специфичен посетител от България на четвъртата кръгла маса на изданието Economist в Букурещ. Тя е отдадена на новите стопански вероятности и устойчивия напредък в района. Сред панелистите на събитието са министрите на стопанската система, нововъведенията, околната среда и превоза на Румъния, народни представители и евродепутати, представители на бизнеса, университетските среди и публицисти.
24 милиарда евро загуби за Румъния и 7 милиарда евро за България за годините отвън Шенген – удар по стопанските системи, туризма и самочувствието на жителите на двете страни
„ Пристигнах със аероплан, Шенген по въздух ще облекчи много румънски, български и европейски туристи. Летището в Букурещ регистрира над 15 млн. пасажери през 2022 година, а пристанището в Констанца – 15% нарастване на товарите. Но разказът ми щеше да е друг, в случай че бях пристигнал с кола. Всички знаем за опашките по границите по Великденските празници и през лятото на път за българското Черноморие. Над 2 млн. туристи от България пътуват до Гърция с кола. Над 95% от нашата търговия е по суша, а загубите от неприемането ни в Шенген възлизат на 600 млн. евро или на 7 милиарда евро за дванадесетте години, в които изпълняваме критериите за участие. Кумулативно загубите на България и Румъния за този интервал са над 31 милиарда евро. Извън директните загуби има и съпътстващи такива – българските жители заплащат с 15-18% по-скъпи артикули от европейците поради инфлацията. “, уточни Станишев и добави, че „ тази обстановка е освен голяма политическа неправда и дискредитиране на европейските полезности, само че и пряк удар по благосъстоянието на стопанските системи и нациите ни. “
Следващите стъпки – политически и стопански последици за тези, които нарушават европейските правила
„ Досега бяхме фокусирани върху дипломатическото решение на въпроса и изискуем самопризнание на Европейска комисия, на болшинството в Екологичен потенциал, на доста страни членки и на европейските политически партии за тяхната поддръжка. Ще продължим с дипломатическите старания, само че може би е време дружно да помислим и за различни тактики – координирани политически и стопански дейности. Сега е моментът да излезем от позата на молители и да застанем в позицията на тези, които имат право. Отстоявайки проевропейските си полезности би трябвало ясно да заявим, че след 17 години пълноправно участие в Европейски Съюз, ние не сме втора употреба европейски жители. И тези, които не престават да не зачитат разпоредбите, ще търпят последствията от дейностите си. Можем да демонстрираме това единствено дружно, в пакет, както до момента почтено извървяхме пътя си към Европа. “
